Октомври е мой. Моето черно небе, в което има повече романтика от всеки залез. Моите, сгряващи носа, ръцете и душата, чаши с червено вино. Споделено е най-вкусно.
Октомври е моят ужасяващо поетичен вятър в листата по земята и онези останали стоически по дърветата. Ей така, напук на всичко.
Октомври избърсва праха от червилата в шкафа и всеки ден имам нов цвят усмивка. През октомври прегръдките са позволени, целувките – задължителни. Дъждът означава повече време заедно. Вятърът – любимата ми шапка.
Октомври е късчета окъсняло лято и
пъстър до побъркване
. Той е 200 нюанса сиво небе. Пухкави юргани и плетени чорапи, с които не искам да се разделям. Горящо дърво е най-класическата музика.
Октомври е да се успиш неприлично близо до обяд, просто защото навън вали. А калта, която сме събирали цяла година, отива там, където ѝ е мястото – по обувките.
На лятото му отиват филмите, но поезията е влюбена в моя октомври. Липсват ми сатурнови дупки, защото са пълни със сладкиши и приятели. Канелата отново е модерна!
Октомври е новото начало, новата реколта, новата ми година.
Вече не мирише на море и плажно масло, а на тиква и чад. С тях затоплям къщата и сгрявам сърцето си.
Comments: no replies