Тръгнахме късно и вече се стъмваше. Необичайно за рационален мъж като теб, обичаше да шофираш по тъмно. Искаше да покориш нощта. Аз пък обичах тъмнината. По това се различавахме. Аз ѝ се наслаждавах, докато ти се опитваше да я победиш. В средата на октомври, вечерите падаха рано, придружени от мъгли и дъжд. Любимото ми време. […]

Влязох там с усещането, че влизам на свещено място. Такова и трябваше да е усещането, нали? Тръгнах по коридори, които разказваха библейски истории, с картини, фрески и статуи на ръба на благоприличието. Бях гледала филми за това място. И най-добрата режисьорска намеса, не можеше да предаде на лента и екран, вълнението на това място. Размерите. […]

Жените на моряците мразят морето. Оная безбрежна шир, дето поглъща мъжете им. Оная любовница, която не могат да преборят любима, дом и деца. Оная, дето всичко взима и не дава нищо. Оная, дето ги вика денем и нощем, не знае сезони, а вълненията ѝ са смъртоносни. Оная, дето пропива със сол душите на мъжете и […]

Кой ходи на море в края на октомври и до днес не знам. Но в морското градче беше пълно с туристи. Личеше им по меланхоличната походка, небързаща за никъде и нелепо големите чанти, от които стърчаха банани и дръжки на чадъри. Плажовете бяха пълни с хора, неуморно събиращи и последния лъч светлина, сякаш от ноември […]