Тръгнахме късно и вече се стъмваше. Необичайно за рационален мъж като теб, обичаше да шофираш по тъмно. Искаше да покориш нощта. Аз пък обичах тъмнината. По това се различавахме. Аз ѝ се наслаждавах, докато ти се опитваше да я победиш. В средата на октомври, вечерите падаха рано, придружени от мъгли и дъжд. Любимото ми време. […]
Октомври е мой. Моето черно небе, в което има повече романтика от всеки залез. Моите, сгряващи носа, ръцете и душата, чаши с червено вино. Споделено е най-вкусно. Октомври е моят ужасяващо поетичен вятър в листата по земята и онези останали стоически по дърветата. Ей така, напук на всичко. Октомври избърсва праха от червилата в шкафа […]