Кой ходи на море в края на октомври и до днес не знам. Но в морското градче беше пълно с туристи. Личеше им по меланхоличната походка, небързаща за никъде и нелепо големите чанти, от които стърчаха банани и дръжки на чадъри. Плажовете бяха пълни с хора, неуморно събиращи и последния лъч светлина, сякаш от ноември […]
Октомври е мой. Моето черно небе, в което има повече романтика от всеки залез. Моите, сгряващи носа, ръцете и душата, чаши с червено вино. Споделено е най-вкусно. Октомври е моят ужасяващо поетичен вятър в листата по земята и онези останали стоически по дърветата. Ей така, напук на всичко. Октомври избърсва праха от червилата в шкафа […]