Положението е Вино и Мастило (макар и дигитално) вече 14-ти ден

Положението трябваше да си „такова, таковата“, за да се сетя, че имам сайт, който откровено бях занемарила и се наложи световен катаклизъм, за да се присетя.

Та, любовта по време на пандемия е тази към виното, тази към думите, тази към месенето на хляб и време за почивка на душата, която ще спаси (поне мен) от тотално загубване на ума.

Най-неупотребяваната вещ у дома в момента, за щастие, е сутиенът. И неговото влизане в употреба отново ще е много, много трудно.

Най-мечтаната гледка в момента е залез над поле от слънчогледи.

Най-четената книга – „Любов по време на холера“, давам втори шанс на Маркес, дано този път да се харесаме взаимно.

Най-големият лукс – да омесиш хляб в обедната почивка.

Най-често вижданото лице – генерал Мутафчийски. Дори и да сте твърдо против брифинга, единственият шанс да не сте запаметили образа му от вътрешната страна на клепачите си като на съкровен любим, е да нямате нито едно социално приложение, което да работи с картинки.

Снегът навън е чудесен аргумент за още една чаша червено вино.

Противно на природните закони, по магазините още има лалета, макар и програмата по телевизията да се опитва да ме убеди, че в момента сме в разгара на коледните празници.

Тревожността се размива някъде след 5-тата цигара и и 85-та страница на книгата.

Въпросът „къде си?“ излиза от употреба, а „какво правиш“ предполага все по-иновативен отговор.

Не знам дали когато всичко приключи ще знам как да си обуя отново дънки. И дали ще ми станат. Има рокли, а и „приключването“ се очертава да е по време на техния сезон. Ще го мислим по-натам.

Като главен редактор на модна телевизия, ставам все по-нестандартна в съчетанията на домашно облекло. Днес бях с пижама, ветробранно яке и ботуш на ток, за една освежителна цигара на чист въздух на балкона.

Имам пишеща машина. Прашлясала. На ден 19-ти от доброволното изгнание съм си обещала да знам как работи.

От заклет домошар някога, се наложи да се превърна в социално животно, което сега отново трябва да си седи у дома. Оказа се, че е лесно да забравиш финалите на най-интересните екшъни от 90-те и да си ги гледаш пак с кеф.

В момента доизкусурявам бретцелите на външен вид. На вкус ги докарах от раз.

Прането вече е като мантра за щастлив старт на деня, ако не пусна поне две перални не мога да си намеря място.

Наскоро споменах, че преоткрих и гладенето. Ей така, щото мога. Няма проблем да забравите включена ютията 7 последователни часа.

Никога не съм харесвала онлайн шопинга, ама че глупачка съм била! Супер е да дезинфекцираш опаковка по опаковка, а с куриера да си подмятате пратки от 2 метра разстояние. И да – хвърлям като момиче.

Ежедневието започва да добива цвят като от стара фотография на мама, страхотно е!

Все по-трудно ми е да пиша само за едно нещо, просто защото има толкова неща.

Има хора, които нямат лукса да останат у дома. Да ги пазим и подкрепяме, докато пазим себе си и близките си.

Това е засега.