Има залези, които си заслужава да се видят над всеки град, от всеки прозорец.
Те са най-скъпото безплатно нещо, което имаме и всъщност нямаме.
И по-добре – щяхме да ги развалим.
Така и не се научих да ставам за изгревите. А и те не си отиват добре с вкуса на виното. И са от грешната страна на стаята.
Каквото и да става, залезът идва точно по часовник, но всеки път в различни цветове. И ти напомня най-добре, че няма винаги да е така.
Днес гледам залеза и се питам:
Кой е най-големият ти грях?
Колко пъти си броил звездите, откакто вече не си дете?
Каква е на вкус любовта?
И къде е душата ти, когато тялото не може да излиза?
Comments: no replies