Тъмнината. Тъмнината беше навсякъде. И така му напомняше за нея. Бързаше да се прибере, за да бъде с нея.
Отново.
Или за последен път.
Когато наближи притихналата тъмна къща вече трепереше от желание.
Неконтролируемо.
Жестоко.
Изпълващо.
Отключи бавно и тихо, може би беше заспала вече, искаше да я изненада. Влезе и леко затвори вратата. Пусна всички резета и превъртя ключа. Никой не трябваше да ги безпокои. Тази нощ бяха само тя и той.
Едно.
Взе
стълбите
бързо,
но
безшумно.
И ето най-накрая беше пред вратата на стаята ѝ. Тяхната стая. Знаеше, че го чака вътре, усещаше присъствието ѝ от другата страна на вратата.
Влезе тихо и погледна в мрака. Знаеше, че е там където беше и по-рано, но въпреки това се уплаши да не е изчезнала. Толкова дълго я беше търсил. Толкова дълго я беше чакал. Толкова време беше нужно, за да му се довери. Неговата Единствена. Тази, която щеше да го отведе до края.
Беше там, разбира се.
Скоро очите му свикнаха с мрака. Толкова дълго време беше прекарал заобиколен от него. Вътре и вън от душата му.
И ето я.
Извивките на тялото, което до болка познаваше, бяха там. Тихото дишане.
Лекото потрепване на клепачите.
Всичко се избистри ясно пред очите му.
Приближи се бавно, облизвайки устни. Предвкусваше удоволствието, което щеше да изпита след малко.
Когато стигна до високото легло в средата на стаята, вече не можеше да укроти треперенето на ръцете и бруталните удари на превъзбуденото си сърце.
Прокара ръка по голия крак пред себе си и вдиша дълбоко аромата ѝ, който нямаше как да забрави.
Беше се събудила мигновено, дишаше тежко и дълбоко, гледайки го с огромните си красиви очи.
Знаеше какво следва и, по дяволите, искаше вече да се случи. Толкова дълго беше чакала.
И той го знаеше. Беше го чакала, молила, умолявала, а той все беше удължавал агонията и на двама им.
Е, нямаше да чакат повече и тя го знаеше, разбра го в мига, в който ръката му погали крака ѝ.
Започна бавно, докосвайки ръбовете ѝ, леко, много леко. Тя се извиваше и гърчеше под ръцете му, трепереше и се потеше. Кожата ѝ, нежната ѝ, гладка кожа лъщеше под пръстите му.
Първият път, когато се потопи изцяло в нея, тя извика, а той извика заедно с нея.
Беше.
Толкова.
Хубаво.
Усещане, по-силно и по-завладяващо от всяко друго в човешкия живот.
Сливане и тотален, абсолютен контрол.
Едновременно.
Контрол над нея, над него, над самия живот. Чувството беше повече от прекрасно. Беше могъщо.
Направляваха го животински истинкти, защото нищо човешко не може да те накара да правиш това.
Мокро.
Мръсно.
Мрачно.
Той потъваше в нея изцяло, напълно. Докато беше в нея, чувсташе екстаз, извън нея – копнееше за още. Да влезе все
по-дълбоко
и
по-дълбоко.
Всеки път когато я пронизваше, тя крещеше силно, опитваше да си поеме въздух жадно. Това бяха най-сладките звуци, които някога някой беше чувал… Огромна стоманена сила срещаща гладка, мека, бяла кожа… Нямаше шанс. Последният тласък сякаш достигна самото ѝ сърце, което накрая намери покоя, за който тя го молеше толкова отдавна. Тялото ѝ замлъкна и потече по него като река, заваля като дъжд по ръцете му.
Беше навсякъде.
Той се изправи бавно, изтощен от наслада и избърса острието на ножа. Наведе се да я целуне по челото. Кръвта ѝ изтичаше капка по капка по пода, а големият разрез на шията, зееше като зловеща усмивка.