Свещи. Имаше свещи навсякъде.
Светлината струеше от всеки ъгъл, по пода капеше восък като разтопена плът, съскаща, смърдяща.
Стаята напомняше храм по време на жертвоприношение, от онези преди векове, които омилостивяват богове или ги призовават да слязат на земята и да се разходят сред грешните си поклонници. С високите си тавани, към които се издигаше пушекът от свещите, напомняше сборище на сиви духове, тануващи съблазнително между сенките високо горе.
Въздухът миришеше на изгорял восък и горящо желание. Не порникваше естествена светлина, но беше нощ, защото само нощта призовава човек към покоя, към който тя се приближаваше.
Топлината я приканваше да се съблече и да се разходи из пламтящата стая преди да пристъпи към ваната в средата ѝ. Тя стоеше там като олтар, заобиколена от огън и мрак, метална и лъщяща като трон от злато, чакащ своя крал. Свали черния плащ и пристъпи бавно, сякаш със страх и съмнение, а всъщност с неконтролируема възбуда и трептящо желание да я достигне.
За пръв път имаше толкова много.
За пръв път щеше да стигне до края, до апогея, до самия връх на желанието си.
Стъпваше на пръсти, сякаш се боеше да не събуди отдавна заспали демони, сякаш нарушаването на тишината би развалило момента на заспалата дълбоко в нея наслада. Стигна до ръба на ваната и го стисна здраво. Поглеждайки в нея, загуби равновесие от вълнение и трепет премина през цялото ѝ тяло. Не знаеше дали ще може да прекрачи ръба и да се потопи в блестящата течност. А искаше…
Започна да обикаля като лешояд над изгнил човешки труп, вонята беше почти същата… Прокара пръсти по гъстата и лъскава течност, потопила само върховете им, като език опитващ нов вкус. Течност гъста и топла като разтопен шоколад и почти толкова вкусна. Много по-вкусна, утоляваща определена жажда и глад. Стигнала от другата ѝ страна взе решението, което щеше да промени всичко. Отлепи стъпалото си от пода и бавно до издигна до ръба на ваната. С дългия си, оформен в перфектен шпиц крак прекрачи границата на ръба и потъна плавно във ваната. Малко по малко цялото ѝ тяло се потопи в изкрящата течност. Обгръшаше я плътно и горещо, като ръце на любовник, като плътно пасваща ръкавица, като бавното действие на наркотик се разливаше по цялото ѝ тяло. Пропиваше се през порите ѝ и се вливаше направо в организма ѝ, караше я да трепери, да свива пръстите на кратата си и да впива нокти в ръба на ваната в опит да не избухне от наслада.
Потърка с ръце бедрата и раменете си в опит да втрие всяка молекула от течноста по-бързо по кожата си. Извади бавно едната си ръка на похърхността и започна да наблюдава как течността капе на гъсти, едри капки от нея, стичаща се като река по кожата ѝ бавно и тежко. Разпери пръсти и те заблестяха мокри на светлината на свещите. Бавно ги приближи към носа си и вдиша аромата. Настръхна въпреки топлината. Премести ги малко по-надолу към устните си, усмихна се леко и после ги разтвори бавно.
Връщане назад от този момент нямаше.
Вкара показалеца и средния си пръст в устата и бавно ги облиза, като смучеше с наслада всяка капка от течността. Клепачите ѝ затрепериха от удоволствието, което ѝ донесе вкуса. Отпусна се и затвори очи. Течността изстиваше бавно, но прегръдката оставаше все така топла. След няколко минути се реши. Пое дълбоко дъх, вдиша всичкия изгорял восък, аромат и пушек, напълни дробовете си с призраци и отвори очи.
Падането към дъното беше бавно и нежно, сякаш полагаше глава, натежала от съня, на удобна възглавница. Потопи се цялата точно както трябваше. Точно както искаше. Точно както ѝ беше наредено. За няколко секунди течността се успокои и повърхността изглеждаше гладка като огледало. Отразяваше с лъскави сенки пламъците на свещите и тогава, когато и самият въздух беше затаил дъх в очакване, средата на повърхността се разцепи и от недрата избухна фигура в целия си ръст, жадна за въздух и мрак. Изправи се бавно в реки от тъмна течност, стичащи се по перфектно тяло, капеща във всички посоки, разливаща се извън границите на ваната, като безмълвни сълзи – бавно и тежко.
Без трепет, без колебание прехвърли крак през ръба и стъпи на тъмния дървен под. Бавно и вече не на пръсти тръгна към прозореца. Вече нямаше за кого да пази тишина, всички демони бяха будни и гледаха към нея. Стигна прозореца и впи мокри пръсти в завесите. Дръпна ги с един замах и пълната бяла луна освети целия пламтящ храм.
Обърна се и духна най-близката свещ, всички остнали изгаснаха мигом след нея. Закрачи бавно и самоуверено към вратата.
Остана само сивият дим на изгорели призраци и тъмночервените стъпки кръв по пода блестящи под белите лъчи на луната.
Comments: no replies