Има залези, които си заслужава да се видят над всеки град, от всеки прозорец.

Те са най-скъпото безплатно нещо, което имаме и всъщност нямаме.

И по-добре – щяхме да ги развалим. 

Така и не се научих да ставам за изгревите. А и те не си отиват добре с вкуса на виното. И са от грешната страна на стаята.

Каквото и да става, залезът идва точно по часовник, но всеки път в различни цветове. И ти напомня най-добре, че няма винаги да е така. 

Днес гледам залеза и се питам: 

Кой е най-големият ти грях?

Колко пъти си броил звездите, откакто вече не си дете?

Каква е на вкус любовта?

И къде е душата ти, когато тялото не може да излиза?