За мен декември е Коледа, с главно К и всички останали букви. Най-щастливите моменти. Знаете ли как мирише декември? На канела и печени чушки, на прегръдки и сняг на парцали.
Любимият ми детски спомен е от декември. С най-грозната ми шапка и най-безгрижното детско сърце. С премръзнали ръце на татко и дете, товарещи елха с размерите на петокласник, върху тавана на стара бяла Лада… Декември е специалният сервиз на мама и приборите с дървени дръжки от сватбата на нашите.

Напоследък декември е Виена. С най-красивата коледна украса в Европа, греяното вино, което удря в измръзналите пети и аромат на тиквена супа. Горещо вурстче между пръстите и приятел под ръка.

Мечтая за сняг през декември, както някой мечтае за слънце през дъждовен юли. Нито един летен ден обаче няма очарованието и аромата на моя декември. Онзи месец, в който започваме да казваме „И весели празници“ и ти става така топло на душата от усмивката на непознат, въпреки че, термометърът трепери под нулата, до синьо.

Декември е подаръци, но не от онези, които събират прах, а от тези, които те карат да се просълзиш и да стискаш до сърцето си. Най-често хора, завърнали се у дома.
През декември усмивката е замръзнала на лицето ми, а в сърцето пукат дърва с мирис на

портокалови корички

. Хората се блъскат някак по-приятелски в магазина, а покривката на масата може да разказва приказки, с една проста златна нишка по ръба и стотици малки петна от яростни наздравици.

И коледните филми някак вече не са отвратително романтични, а тайно ме карат да забърша една сълза. Романтиката ми е до ниво нетърпима, но така е при повечето, тъй че се търпи.
Декември е обещание да сме по-добри, което често забравяме през останалите 11, но всеки декември е едно добро начало да станем малко по-уютни, вътрешно, за да сгреем някого в ръцете си или в сърцето му.