Равносметка на май преди и след

Докато навън всичко цъфти в цветове, чиито имена не знам и цветове, които далтонизмът на душата ми не познава и ги назовавам с имена на домашни сладоледи, вътре ми се пука сърцебиенето.

След

Ако за другите пролетта е ново начало, аз започвам да слушам стари песни, да пълня пепелниците с недопушени цигари (че все ги отказвам) и да изпадам в носталгии. Градовете са пусти, а слънцето пусто пече, където и да съм. И почвам да мечтая за дъждове, които да миришат на вечност, която да изтрива всички аромати на скъпи мъже, които нямат достатъчно пари да купят неподкупната ми душа. Цената й все варира от смокиново сладко, до стара книга с послание на несподелени любови.

Преди

Свалените прозорци на колата са задължителни, а музиката варира от нещо, от което те свива корема, до последния хит, който знаеш наизуст, напук че все казваш, че не би го слушал никога и тихичко си го тананикаш.

Паркираш максимално далече, за да се разходим по оная малка уличка, чието име не знаеш защо е такова, но спориш как се чете. Гледаме по балконите и си представяме какви са жените, дето простират там или какво са забравили да изкипи на печката.

Купуваш лалета от стари баби, защото техните цветя не били комерсиални и миришели вечно, даже и увехнали. А аз ги правя на хербарии, защото така и не се научих да гледам цветята ти.

Сега

Сега си купувам лалетата сама, въртя песни наум, че все забравям слушалките, а радиото в колата не работи, и си мечтая за пролет без Преди и След, а отначало.