Какво е Щастие?

Винаги съм обожавала цветове, макар все да нося черно. Но обожавам нюансите – залез, вино, мъгла и дъжд.

Ако някъде имаше палитра с щастие, като тази на Pantone с цветовете, какви ли щяха да бъдат имената на нюансите?

Ако моментите на щастие бяха палитра с цветове, как щеше да ги подредиш?

От най-яркия към по-бледите?

От най-нежния към най-страстните?

Ако можеше да уловиш щастието извън душата си, в какво щеше да го запечаташ?

Бутилка?

Клетка?

Снимка?

Дъх?

Щатието е много неща и онзи нюанс на живота, който не можеш да придобиеш с филтър на камерата.

Можеш само да се надяваш да те връхлети.

Но не бива да го чакаш, то е като съдбата – „Винаги се спотайва току зад ъгъла. Досущ като крадец, проститутка или продавач на лотарийни билети – това са трите ѝ най-често срещани въплъщения. Онова, което съдбата никога не прави, са визити по домовете. Човек трябва сам да търчи след нея.“ (Карлос Руис Сафон, “Сянката на вятъра”)

Щастието също не прави визити по домовете, ако изключим доставките на пица.

То може да е многоцветно, невидимо, мелодия, вкус, допир (но не сега!), настръхване, ухание, копнеж, сбъдната мечта. Или просто мир.

Докато се чудя какъв е цветът на твоето щастие, ще помисля за вкуса му…

P.S. Вдъхнових се от Pantone, да. А снимките до една са мои.