рози не ми се съсипват затова ще ти направя пътека от есенни листа и обещавам ще води към рая ще тръгна по нея с вино в едната ръка и с твоята в другата
Зарязах си сърцето
– Трифоне, тука ли си? Между лозите чуваше шум. Въздухът свистеше. – Зарязвам. – шума не спираше. Беше яростен, сякаш, ако спреше, нямаше да знае какво да прави. Макар и февруари, слънцето напичаше здраво. Болно време, казваше баба ѝ. В тия дни трябваше всичко да е побеляло, да спи под дебело бяло одеяло на топло. […]
Октомври
Октомври е мой. Моето черно небе, в което има повече романтика от всеки залез. Моите, сгряващи носа, ръцете и душата, чаши с червено вино. Споделено е най-вкусно. Октомври е моят ужасяващо поетичен вятър в листата по земята и онези останали стоически по дърветата. Ей така, напук на всичко. Октомври избърсва праха от червилата в шкафа […]