Тъмнината. Тъмнината беше навсякъде. И така му напомняше за нея. Бързаше да се прибере, за да бъде с нея. Отново. Или за последен път. Когато наближи притихналата тъмна къща вече трепереше от желание. Неконтролируемо. Жестоко. Изпълващо. Отключи бавно и тихо, може би беше заспала вече, искаше да я изненада. Влезе и леко затвори вратата. Пусна […]
Свещи. Имаше свещи навсякъде. Светлината струеше от всеки ъгъл, по пода капеше восък като разтопена плът, съскаща, смърдяща. Стаята напомняше храм по време на жертвоприношение, от онези преди векове, които омилостивяват богове или ги призовават да слязат на земята и да се разходят сред грешните си поклонници. С високите си тавани, към които се издигаше […]
Обичам чувствата на физическо ниво. Сега ще кажете „Ти, дето се кълня в духовното, как така?!“. Ще ви разкажа. Обичам ония емоции дето разтуптяват сърцето. Дето ти настръхва кожата от допир. Как ти настръхва душата? Тя не умее. Вярно вечна е, божествена е, знае как се обича. Ама с нея не можеш да го покажеш […]
– Трифоне, тука ли си? Между лозите чуваше шум. Въздухът свистеше. – Зарязвам. – шума не спираше. Беше яростен, сякаш, ако спреше, нямаше да знае какво да прави. Макар и февруари, слънцето напичаше здраво. Болно време, казваше баба ѝ. В тия дни трябваше всичко да е побеляло, да спи под дебело бяло одеяло на топло. […]