раят е на върха на пръстите му адът е в неговите липси а между тях съм аз
За зимата и хората като зими
Има хора като лятна бушуваща буря, измокрят те до кости и ти развалят прическата, но бързо утихват и такива, които бавно се трупат на преспи по костите и ако знаеш как да ги гледаш, на снежна приказка стават. В топла вода да ги потопиш, на лед ще я направят, на слънце да ги оставиш, сняг […]
Дъждът навън
дъждът навън предполага да купя два сладоледа да открехна леко вратата – за да слушаме звука на валежа и да се радвам на лошото време
Безстрашната
Заставаме вечер пред огледалото с размазания грим от сутринта. Под ярките флуоресцентни лампи виждаме изсъхналата, ронеща се спирала, събралия се в ситните нови бръчици грим (появили се след поредната година на мръщене дали пред компютъра, дали докато запали колата в студа, дали след като се заляхме с кафето сутринта и чорапогащникът се скъса, дали след псувнята […]