Октомври е мой. Моето черно небе, в което има повече романтика от всеки залез. Моите, сгряващи носа, ръцете и душата, чаши с червено вино. Споделено е най-вкусно. Октомври е моят ужасяващо поетичен вятър в листата по земята и онези останали стоически по дърветата. Ей така, напук на всичко. Октомври избърсва праха от червилата в шкафа […]