{"subsource":"done_button","uid":"BDCC8066-62E9-4A3D-9E49-AFE3C17C46A1_1600598370918","source":"editor","origin":"gallery","source_sid":"BDCC8066-62E9-4A3D-9E49-AFE3C17C46A1_1600598370923"}

Последният миг от живота ни

Кой ходи на море в края на октомври и до днес не знам. Но в морското градче беше пълно с туристи. Личеше им по меланхоличната походка, небързаща за никъде и нелепо големите чанти, от които стърчаха банани и дръжки на чадъри. Плажовете бяха пълни с хора, неуморно събиращи и последния лъч светлина, сякаш от ноември […]

Слънчогледи Любов Вино и Мастило Александра Томова

Три слънчогледа и смокиново сладко

-Спри! Полето със слънчогледи по залез слънце, беше притаило дъх до прашния селски път, и макар и само на сантиметри от асфалта, изглеждаше като отделна вселена, чиста и гравитираща около същото онова слънце, което толкова обичах да снимам. Скочих от колата и се затичах, прескачайки бурените, които заплашваха да превземат пътното платно, а то свършваше […]

вино и мастило - photo-1573744271804-5bbfe6ee19da

Август

Има едни такива следобеди, дето „време не минава“, както казваше баба. Август се е настанил между ребрата ми, от едната страна с протяжна прозявка, от другата – с острие от меланхолия. Докато въздухът е пълен с изгарящо слънце, мръсен прах и още по-мръсна жега, часовникът ми е спрял на 16:10 и време не минава. Виното […]