раят е на върха на пръстите му адът е в неговите липси а между тях съм аз
За зимата и хората като зими
Има хора като лятна бушуваща буря, измокрят те до кости и ти развалят прическата, но бързо утихват и такива, които бавно се трупат на преспи по костите и ако знаеш как да ги гледаш, на снежна приказка стават. В топла вода да ги потопиш, на лед ще я направят, на слънце да ги оставиш, сняг […]
Дъждът навън
дъждът навън предполага да купя два сладоледа да открехна леко вратата – за да слушаме звука на валежа и да се радвам на лошото време
Бяла стая
Мекота. Мекота където и да се докоснеш. И светлина. Светлина навсякъде. Бяла, мека и топла. Успокояваща. И ръцете ѝ около теб, силни. Прегръдка, толкова нежна и силна, че просто те кара да се сгушиш в нея. Чистота, на ума, във въздуха, навсякъде около теб. Искаш я да се увие по-плътно около теб, да можеш да […]