направени сме от дъждовни недели бели чаршафи черно небе топли въздишки и вино без чаши
Безсънно
скитам по безсънни пълнолуния в търсене на бягство от разсъмване с кратки интервали на безумство и преброени няколко звезди завита през глава нещастно че сутрин ще съм дяволски единствена кошмарно сънена по теб
G точка
топлина аромат на сън побран между дланите между завивките и онази точка зад ухото която ако не е G то е бутон за щастие
Вечност
пръстите ти отброяват края ми окапват ми думите трупат се с прах неизречени пука се по шевовете разбитото ми без-теб-бие мерило ми е липсата да имам два сезона безвремие и вечност