Под манастирската лоза бе няколко градуса по-хладно от Ада.

Водата в чешмата на двора бе бистра като въздух и миришеше на планина, вечнозелени дървета и късно паднал сняг.
Август в светата обител, насред планинските върхове бе истинско провидение.
Всеки дъх, който поемах бе чистота и святост, току-що напоена почва и разпукващо се грозде, натежало по клоните над главата ми.

Дяконът, който се криеше от света в манастира и бе избрал молитвите към небесата, пред насладите на земята, се появи в сянката на асмата.

Ако трябваше да го подредя на олтара в храма, щеше да е някъде между Свети Георги и Свети Никола.
Твърде смирен за да е войн, но твърде силен, за да не е.
Може би в предишен живот.
Твърде праведен, за да е покровител на крадците, но достатъчно ловък да открадне, каквото пожелае.
И макар да идваше към мен с наведена глава, бе изправен като Цар, а с ръста си, впечатляваше.

Бе облечен в черно, но излъчваше светлина.
Кожата му бе загоряла така, сякаш прекарваше много време навън, под слънцето.
Ръцете му бяха сключени зад гърба, но със сигурност носеха белезите на градежи и никога разруха.

Косата му спокойно побеляваше, макар тялото му да бе далеч от старостта.
Душата му обаче, бе отдавна остаряла, преродена и така милиони пъти назад във времето.

И докато крачеше бавно към мен, с наведена глава, минаващ между шарените сенки на асмата, вдигна поглед в едно малко късче светлина.
И видях очите му.

Вече знам защо не можеш да лъжеш пред Бог.
Не е забранено, невъзможно е.

Поглед толкова син, сякаш е събрал в себе си всички небеса.
Толкова ярък, че сякаш вътре в душата му гори пожар.
Толкова спокоен и едновременно вълнуващ, че ти иде да изкрещиш всичките си грехове.
И да се покаеш. На колене.

Дяконът е низш и служи, безпорочен е, но не и свят.

Като всички нас.

“Горещо е”, казах.
“Грешиш.”
“А има ли някой, който не греши?”

Усмихна се.

“Това е просто време. Няма винаги да е така.
Утре ще е студено и ще милеем за топлина.
Такива сме – преходни.”

И сами. Изключително сами, помислих си.

Подаде ми чаша със студена вода от манастирската чешма. А с нея и спасение за душата ми.